Опасно ли е за кредитора да даде заем на доверие?

Отговорът на този въпрос не е еднозначен. Зависи най-вече от културата и народопсихологията на държавата, в която се отпускат парите на заем.

В България да вземеш пари на заем доскоро се възприемаше като огромна „далавера”. Българският манталитет дълго време оценяваше чуждите пари като ничии пари и затова делът на неизплатените заеми от кредитните милионери беше толкова висок и имаше широк отзвук в българската икономика и политика. Все пак в последните десетина години кредитната култура на българина се разви достатъчно, за да се възприема по-отговорно възникналото задължение.

Доверието е важен елемент в процеса на кредитиране. Създателят на микрокредитите, спечелилият Нобелова награда за мир Мохамед Юнус, е развил своята бизнес идея, основавайки се точно на доверието към своите кредитополучатели. Собственик на банка в Бангладеш, той започва да обслужва основно хора от селата, с изключително ниски доходи, като им отпуска кредити без поръчители и гаранции в минимален размер, за да стартират дребен бизнес. Неговите противници, критиците на идеята, тези, които твърдели, че подобен риск е твърде голям и без гаранции парите ще бъдат категорично загубени, с удивление установили, че нивото на възвращаемост на заемите е над 99 процента! Повече, отколкото при всяка друга банка.

Юнус е заложил на разбирането, че първият кредит без поръчител, който отпуска, е кредитът на доверие. И той задължително се връща, защото това са човешки, а не просто финансови отношения. Психолозите също твърдят, че при проява на по-високо ниво на доверие от страна на кредитора, длъжникът се чувства по-ангажиран с изплащането и рядко умишлено забавя или отказва вноски.

Тежките структури, каквито са банковите институции днес, трудно биха приели подобен хуманистичен подход. Човешкият елемент е сведен до минимум – изразява се само в проучване на видимата страна от историята на длъжника. Може би това е и причината делът на неизплатените заеми да расте.